Форум » Общуване по интереси » Чудесата на природата » Ответить
Чудесата на природата
Johano: Разделеното пространство Преди стотици милиони години океанът се ширел свободно по цялата Земя. Сушата се издигала като единичен масив над безбрежните му простори. Учените са нарекли този за сега все още хипотетичен суперконтинент Пангея (Мегагея). В него били "споени" в едно общо цяло всички съвременни континенти. Това продължило до края на триаса, период от мезозойската ера - допреди 200 мил. години. После Пангея се разцепила и първа се придвижила на юг Гондвана - един конгломерат от континентите Антарктида, Австралия. Индия, Африка и Южна Америка. След това Гондвана се разпаднала: Южна Америка се откъснала от нея и се устремила на северозапад, Индия и Африка - на север, Антарктида, която все още била съединена с Австралия - на юг. Северна Америка и Евразия образували общ континент. Такова било разположението на континентите през палеоцена - преди 65 мил. години. Как ли ще изглежда географската карта на света например след 50 мил. години, ако този процес - "дрейфуването" на континентите - продължи и в бъдеще ? Двете Америки ще се придвижат още по на запад, Африка и особено Австралия - на североизток, Индия - на изток, а положението на Антарктида няма да се промени. "Континентите не стоят на едно място а се движат". Интересно е, че за пръв път това предположение е изказано преди около 350 години. След това тази хипотеза се предлага още няколко пъти, но учените я приемат едва след 1960 г. Повечето от тях са смятали, че твърдата земна кора прави невъзможно движението на континентите. "Сега всеки знае, че това не е така" (Ричард Фостер Флинт, професор от Йелския университет, САЩ). За пръв път най-обосновано доказва движението на континентите немският геофизик Алфред Вагнер в "Произход на континентите и океаните". Книгата му излиза през 1913 г., а през следващите 20 години бива преиздадена пет пъти. В нея Вагнер излага известната си миграционна хипотеза, която след значителни допълнения впоследствие е наречена теория на преместването (мобилизма, дрейфуването на континентите) и на глобалната тектоника на континенталните платформи. Малко са научните хипотези, за които се е спорило толкова много и към които специалистите от други науки са прибягвали толкова често, опитвайки се да обяснят досадните несъответствия в изследванията си. Отначало геолозите и геофизиците единодушно са се опълчили срещу Вагнер. Днес обаче много изследователи го признават. Основните положения в хипотезата му са модернизирани и допълнени и се използуват при създаването на нови, по-съвършени геотектонични теории. информация от сайт:http://funnyscience.hit.bg
Ответов - 0
полная версия страницы