Форум » Общуване по интереси » За любознателни » Ответить
За любознателни
Johano: Кога се движим около слънцето по-бързо през деня или през нощта Веднъж в парижките вестници се появило обявление, според което всеки желаещ можел срещу 25 сантима да получи съвет как да пътува евтино и при това без никаква умора. Намерили се лековерни, които изпратили исканите 25 сантима. В отговор на това всеки от тях получил писмо със следното съдържание: "Гражданино, останете си спокойно в леглото и помнете, че Земята се върти. На парижкият паралел - 49-ия - вие изминавате всяко денонощие повече от 25 хиляди километра. А ако обичате живописни гледки, дръпнете пердето и се възхищавайте от картината на звездното небе." Изправен на съд за мошеничество, виновникът за тази шега изслушал присъдата, платил наложената му глоба и, както казвт, застанал в театрална поза и повторил тържествено знаменитото възклицание на Галилей: - "И все пак тя се върти !" В известен смисъл обвиняемият е бил прав, защото всеки обитател на земното кълбо не само "пътешествува", като се върти ооло земната ос, но с още по-голяма скорост е носи заедно със Земята около Слунцето. Всяка секунда нашата планета заедно с всичките си обитатели се премества в пространството с 30 км, като се върти същевременно и около оста си. По този повод може да се зададе интересният въпрос : кога се движим около Слънцето по-бързо - през деня или през нощта ? Въпросът може да предизвика недоумение : та нали винаги от едната страна на Земята е ден а от дугата - нощ ; какъв смисъл има тогава нашият въпрос ? На пръв поглед никакъв. Обаче всъщност не е така. Защото въпросът не е кога цялата Земя се премества по-бързо, а кога ние, нейните обитатели, се движим с по-голма скорост сред звездите. А това вече съвсем не е безмислен въпрос. В слънчевата система ние извършваме две движения : обикаляме Слънцето и същевременно се въртим около земната ос. Двете движения се събират, но резултатът е различен според това, дали се намираме върху дневната или върху нощната половина за Земята . Ако се замислите ще разберете, че в полунощ скоростта на въртенето се прибавя към постъпателната скорост на Земята, а по пладне, обратно, изважда се от нея. Следователно в полунощ ние се движим в слънчевата система по-бързо от колкото по пладне. Понеже точките от екватора изминават за една секунда около половин километър, за екваториалния пояс разликата между дневната и нощната скорост достига цял километър в секунда. Който е запознат с геометрията, може лесно да пресметне че на 60-ия паралел, тази разлика е два пъти по-малка - в полунощ хората които се намират на този паралел изминават всяка секунда в слънчевата система по половин километър повече, отколкото по пладне. информация от сайт:http://funnyscience.hit.bg
Ответов - 4
Johano: Ловене на куршум с голи ръце През време на Първата световна война, како писали тогава вестниците, с един френски летец се лучило нещо съвсем необикновенно. Той летял на височина около 2 километра, когато забелязъл, че близо до лицето му лети някакъв съвсем дребен предмет. Мислейки, че това е насекомо, летецът ловко го сграбчил с ръка. Представете си почудата му, когато се оказало, че той уловил ... германски боен куршум ! Съгласете се, че че това прилича на историите на легендарния барон Мюнхаузен, който уж ловял топовни гюлета с ръце. Но всъщност в съобщението на летеца, който уловил куршум, няма нищо невероятно. Известно е, че куршумът не се движи през всичкото време със своята първоначална скорост 800 - 900 м в секунда. Поради съпротивлението на въздуха той постепенно намалява скоростта си и към края на възходящия си път прави около 40 м в секунда. А такава скорост развива и самолетът. Значи, напълно е възможно да се случи куршумът и самолетът да имат еднаква скорост. Тогава спрямо летеца куршумът ще бъде неподвижен или пък ще се движи едва забележимо. Какво му струва в такъв случай да го улови с ръка, особенно в ръкавица ( известно е, че движещият се във въздуха куршум силно се нагрява поради триенето ). информация от сайт:http://funnyscience.hit.bg
Johano: Диня - бомба Ако при едни условия куршумът може да е безвреден, при други условия е възможен и обратния случай : "мирно тяло" хвърлено с незначителна скорост, да подействува разрушително. През време на автомобилния пробег Ленинград - Тифилис (1914 г.) селяните от кавказките селища поздравявали състезателите от летящите покрай тях автомобили, като хвърляли срещу тях дини, пъпеши, ябълки. Оказвало се обаче, че действието на тези невинни подаръци съвсем не е приятно. Дините и пъпешите смачквали, изкривявали или даже счупвали каросерията на автомобила, а ябълките, които олучвали състезателите, им нанасяли сериозни телесни повреди. Причината за това е ясна - скоростта на хвърлената диня или ябълка се събира със скоростта на автомобила и така плодъд се превръща в разрушителен снаряд. Не е трудно да се пресметне, че куршум, който тежи 10 грама, има същата енергия на движението, каквато и 4 - килограмова диня, хвърлена срещу автомобил, който се движи със скорост 120 км/час. Обаче пробивната способност на динята при тези условия не може да се сравни с пробивното действие на куршума, понеже динята няма неговата твърдост. Сега когато авиацията е напреднала толкова, че във високите атмосверни пластове (в така наречената стратосвера) самолетите развиват скорост около 3000 км/час т.е. скоростта на куршума, летците се сблъскват с явления, които Диня, хвърлена срещу бързо движещ се автомобил, се превръща в "снаряд" напомнят току-що разгледаните. Всеки предмет който се изпречи на свръхскоростния самолет, се превръща за него в разрушителен снаряд. Да налети върху шепа куршуми просто изтървани от друг самолет, който даже не лети срещу него, ще бъде за самолета равносилно на това, да бъде подложен на обстрел с картечница. Тъй като и в двата случая относителните скорости са еднакви (самолетът и куршумът се сближават със скорост 800 м/сек), то и разрушителните последици ще бъдат еднакви. Обратно, ако куршумът лети след самолета със същата скорост, той, както вече знаем, е безвреден за летеца. През 1935 г. машинистът Боршчов използувал много изкусно обстоятелството, че телата, които се движат в една посока с еднаква скорост, могат да се допират или съединяват без удар. Той успял да поеме върху влака си друга движеща се композиция от 36 вагона и по този начин предотвратил железопътна катастрофа. Това станало по Южната линия между Елников и Олшанкапри следните обстоятелства. Пред влака на Боршчов се движел друг влак, който по едно време спрял поради недостиг на пара. Машинистът му заедно със няколко вагона продължил напред към гарата, като оставил другите 36 вагона на линията. Вагоните, които не били подпрени, се задвижили по наклона със скорост около 15 км/час, заплашвайки да връхлетят върху влака на Боршчов. Като забелязъл опасността, находчивият машинист спрял влака и го подкарал назад, като развил постепенно скорост също 15 км/час. Благодарение на тази маневра той успял да поеме цялата 36 вагонна композиция върху своя влак без ни най-малки пвреди. информация от сайт:http://funnyscience.hit.bg
Johano: "Колело на смеха" Разтворете един чадър, опрете върха му в пода и почнете да го въртите за дръжката. Никак не е трудно да му придадете доста бързо въртене. Сега хвърлете в чадъра малка топка или смачкана хартия. Хвърленият предмет няма да остане в чадъра, а ще бъде изхвърлен навън от онова, което неправилно е възприето да се нарича "центробежна сила" и което всъщност е само проява на инерцията. Топката се изхвърля не по посока на радиуса, а по допирателната към пътя на кръговото движение. Върху този ефект на въртеливото движение е основано устройството на едно своеобразно средство за развлечение "колелото на смеха", което може да се види например в овеселителните паркове. Тук посетителите имат възможността да изпробват върху себе си действието на инерцията. Те се разполагат върху кръглата платформа прави, седнали, легнали, кой, както желае. Скритият под платформата мотор започва да я върти плавно около вертикалната и ос отначало бавно, след това все по-бързо и по-бързо. Тогава под действието на инерцията всички, намиращи се върху платформата, започват да се плъзгат към периферията и. Отначало това движение е едва забележимо, но постепенно с отдалечаването на "пасажерите" от центъра към окръжности с все по-голям радиус скоростта, а следователно и инерцията на движението се отразяват все по-осезателно върху тях. Никакви усилия да се задържът на мястото не им помагат и хората изхвръкват от "колелото на смеха". В същност земното кълбо е също "колело на смеха", самоче в гигантски размери. Земята, разбира се, не ни изхвърля далеч от себе си, но все пак тя намалява теглото ни. И на екватора, където скоростта на въртенето е най-голяма, това намалениене теглото достига до 1/300 част. Ако се прибави действието и на още една причина (сплеснатостта на Земята), теглото на всяко тяло при екватора се намалява общо с около половин процент (т. е. с 1/200), така че човек със средно тегло тежи при екватора с около 300 г по-малко, отколкото на полюса. информация от сайт:http://funnyscience.hit.bg
Johano: ЕСТЕСТВЕНАТА ФОРМА НА ТЕЧНОСТИТЕ Ние сме свикнали да мислим, че течностите нямат никаква собствена форма. Това не е вярно. Естествената форма на всяка течност е сфера. Обикновено силата на теглото не позволява на течностите да заемат тази форма и те или се разливат в тънък пласт, ако не са обхванати от съд, или пък приемат формата на съда, в който са налети. Когато дадена течност се намира в друга течност, която има същото относително тегло, тя по закона на Архимед "губи" теглото си; тогава течността сякаш нищо не тежи, силата на теглото не и действува и тя приема своята естествена сферична форма. Във вода дървеното масло плава, но в спирт потъва. Слеователно може да се приготви такава смес от вода и спирт, в която маслото нито да плава, нито да потъва. Ако вкараме с шприц в тази смес малко масло, ще забележим нещо странно: маслото се събира в голяма кръгла капка,която нито плава, нито потъва, а виси неподвижно. Опитът трябва да се први търпеливо и внимателно, защото иначе ще се получи не една голяма капка, а няколко малки топчета. Но и в този случай опитът е доста интересен. Това обаче не е всичко. Ако през центъра на течното маслено кълбо прекараме дълга дървена пръчка или тел и започнем да я въртим, масленото кълбо също взема очастие в това въртене. Опитът става по-сполучлив, ако прекараме през пръчката напоено с масло картонено кръгче, което изцяло да се намира в маслената сфера. Под действието на въртенето кълбото започва отначало да се сплесква, а след няколко секунди от него се отделя пръстен. После пръстенът се разкъсва на части, като образува не безформени парчета, а нови кълбообразни капки, които продължават да се въртят около централното кълбо. Този поучителен опит е бил направен за първи път от белгийския физик Плато. Тук опитът на Плато е описан в неговия класически вид. Много по-лесно и не по-малко поучително може да се направи той и в друг вид. Взема се малка чаша, изплаква се вода и се напълва със зехтин. Тази чаша се слага в друга по-голяма, в която се налива толкова спирт, че малката чаша да бъде изцяло потопена в него. После по стените на голямата чаша се долива внимателно с лъжичка по малко вода. Повърхността на маслото в малката чаша започва да се издува; издутината постепенно расте и при определено количество долята вода излиза от чашата, образувайки доста голяма топка, която увисва в сместа от спирт и вода. Ако не разполагаме със спирт, можем да извършим същияопит с анилин - течност, която при определена температура е по-тежка от водата, а при 75-85 градуса е по лека от нея. Като нагряваме водата, ние можем следователно да накараме анилина да плава в нея, при което той приема формата на голяма сферична капка. При стайна температура анилиновата капка се намира в равновесие и в солен разтвор. информация от сайт:http://funnyscience.hit.bg
полная версия страницы