Форум » Наука » Астрономия -Пътища към звездите » Ответить
Астрономия -Пътища към звездите
Johano: Във вътрешността на Голямата пирамида на Хеопс се крият твърде интересни загатки - тя е уникална с архитектурата си! Пирамидата има общо три камери, едната от които е под нивото на основите - в земята, и по всичко личи, че е била изоставена. Втората камера е тази на царицата и се намира по-високо в градежа на пирамидата, а още по-високо над нея е камерата на фараона, с огромният гранитен саркофаг, открит празен, без капак и дори без следи от някогашно погребение... За нас обаче е по-интересна системата от галерии и канали, свързващи камерите помежду им и с външните стени на сградата: От нивото на камерата на царицата, до камерата на фараона се достига по твърде странна галерия, наречена Голямата галерия. Тя се изкачва във вътрешността на пирамидата в посока от север на юг, т.е. меридианно ориентирана. Висока е 8.5 м и е под наклон 26° и 30'. Стените й са извити и се събират във върха под остър ъгъл, т.е. галерията няма плосък таван. Освен това, тя напълно се различава от тесните, високи едва около 1.20 м галерии от външния вход до камерата на царицата и надолу - до подземната камера, по които се върви трудно. Друга загатка са тесните шахти с почти квадратни сечения - около 22х23 см, тръгващи от камерите на царицата и фараона към външните стени на пирамидата. От камерата на фараона тръгват две такива - една на юг, под наклон 45° и една на север, под наклон 32° и 28'. Външните отвори на тези шахти са открити от полковник Вайз и помощникът му Перинг през 1837 г., които тогава премахнали затварящите ги каменни плочи. Вайз и Перинг предположили, че това са вентилационни шахти и тази тяхна идея се възприема, но по-късно търпи интересно развитие. От камерата на царицата също тръгват двойка шахти - една на юг, под наклон 39° и 30' и една на север, под наклон 39°, но за разлика от шахтите от камерата на фараона, те не достигат външните стени, поради което са ги помислили за недовършени, още при строителството. По-късно шахтите стават обект и на астрономически проучвания, поради идеята, че те може би са насочени към определени звезди, наблюдаващи се в съответните посоки в някакви моменти. Всъщност, идеята, че Голямата пирамида на Хеопс има и астрономическо предназначение е доста стара: Още Прокл (IV в. сл. Хр.) е бил впечатлен от странния вид на Голямата галерия, която оставя дори в съвременните й посетители чувството, че е като "част от някаква машина с неясно предназначение". Прокл твърди, че Хеопсовата пирамида е използвана и като обсерватория, преди завършването й. Тази идея е поддържана и от писателя Ричард Проктър, който през 1883 г. публикува книгата си "Голямата пирамида - обсерватория, гробница и храм". Първите точни измервания на наклона на шахтите са направени от Флиндърс Питри през 1880 г. Загатката на шахтите започва да занимава все повече учени и през 1924 г. египтологът Капар допуска, че те може би имат символично значение, свързано с религията на древните: "Най-вероятно те имат някаква роля в погребалната церемония, може би да осигурят изход за душата на мъртвия фараон". Известно било, че с тази цел в зидарията на някои древни гробници са били оставяни улеи! Такива предположения изказват още и египтолозите Щайндорф през 1929 г., Едуардс през 1947 г. и Вандие през 1954 г. Най-подробно идеята е доразвита от д-р Алекзандър Бейдо, който твърди, че шахтите са канали към звездите: "Северният проход... за излизане на душата към околополярните звезди (те са били на особена почит от египтяните), южните - към Орион". Бейдо изтъква следния недостатък на хипотезата, че шахтите са вентилационни: според него далеч по-лесно би било за строителите, ако бяха прекарали хоризонтални канали от камерата на фараона до външните стени, минаващи само през един ред зидария, отколкото да са под цитираните ъгли, минаващи косо през много редове каменни блокове в плътния градеж на пирамидата. При това е било нужно близките до шахтите камъни да се оформят специално със скосени страни и внимателно да се напасват, спазвайки се наклона и формата на шахтата! През 1964 г. Бейдо се обръща за помощ към астрономката д-р Вирджиния Тримбъл и по-късно през същата година те публикуват статия с резултатите си в немско египтоложко списание. Ето някои от тях: Имайки предвид, че географската ширина на Хеопсовата пирамида е 29° и 59' и че от тази ширина небесният екватор минава на височина 60° и 01' над южния хоризонт, те разбират, че южната шахта, тръгваща от камерата на фараона под наклон 44° и 30' (измерен от тях с малка грешка) се "цели" в мястото, където поради прецесията, преди около 4500 години е кулминирал Поясът на Орион (в оная епоха, звездата Алнитак например е била с d = -15° и 01', сега - за епоха 2004 г. тя е с d = -1° и 56'). http://geocities.com/naorozhen/jpgimage/Pirsky.jpg Вид на звездното небе през 2450 г. пр. н.е. и шахтите в Хеопсовата пирамида Схема на шахтите в Хеопсовата, започващи от камерите на фараона и царицата, с направления към звездите-символи в древноегипетската религия: Двете северни шахти са насочени към Тубан и Кохаб, а двете южни - към Алнитак и Сириус. Това вероятно обяснява защо Хеопсовата пирамида е наречена в папируса Весткар "Хоризонт на Хуфу". Тази рисунка обаче е схематична. В действителност, шахтите сочат точките, в които споменатите звезди пресичат меридиана, т.е. кулминират. През 1993 г. инженерът специалист по роботика Рудолф Гантенбринк, поканен като консултант от Немския археологически институт, предприема уникално изследване на шахтите с помощта на малки роботи, конструирани от него и символично наименувани "Упуаут" - "Откриватели на пътища". Тези роботи се катерят в шахтите, фотографирайки вътрешността им и измерват прецизно техните наклони. При изследването на южната шахта на камерата на царицата, роботът "Упуаут 2", управляван дистанционно от Гантенбринк, се изкачва по нея 65 м и спира пред плоча, неплътно преграждаща шахтата, но преди да изглежда, че е достигната външната стена! Тези резултати са оценени от медиите като най-значимото археологическо откритие на десетилетието, но те поставят и нова загатка: дали след плочата следва неизвестна до сега камера? След анализа на окончателно измерените наклони на четирите шахти, става ясно, че преди около 4450 г. (предполагаемото според тази теория време на строителството на Голямата пирамида), те се оказват ориентирани точно към следните точки от небето: 1. Южна шахта на камерата на фараона - към точката, в която тогава е кулминирала Алнитак, z-Орион, най-ниската звезда от Пояса; 2. Северна шахта на камерата на фараона - към небесния полюс и по-точно към кулминиращата малко над него "полярна" звезда тогава - Тубан от Дракон; 3. Южна шахта на камерата на царицата (макар и неизлизаща до външната стена) - към точката, в която е кулминирала Сириус (при взета корекция от 1° и 33' собствено преместване на звездата, за времето от тогава до сега, освен прецесията); 4. Северна шахта на камерата на царицата (също неизлизаща до външната стена) - към Кохаб, b-Малка мечка. http://geocities.com/naorozhen/jpgimage/Kanali.jpg Галериите и шахтите в Хеопсовата пирамида. Забележително е двойното съответствие, което изглежда че се явява в случая - Голямата пирамида като "земен аналог" на Алнитак от Пояса и южната шахта на камерата на фараона, насочена към същата звезда! Забележително е и съответствието с религиозните представи, че Изида - съпругата на Озирис, е била олицетворявана със Сириус, което обяснява защо южната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Сириус. Но защо северните шахти са ориентирани към околополярните звезди? Египтяните са наричали незалязващите околополюсни звезди "неразрушимите" или "вечните", като не са пропуснали да придадат съответния религиозен смисъл на това, отъждествявайки ги с вечно живите си богове. В зодиакът от Дендера, в околополярната област, недалеч от изправения на задните си крака Дракон, е изобразен бог Хор, водещ чакал. Чакалът е олицетворявъл бог Упуаут - проправящия пътя на душата към небесния Озирис (Орион). Малката мечка е представена като брадвичка - инструмент, за който се предполага, че е използван в някои религиозни ритуали. http://geocities.com/naorozhen/jpgimage/Dender.jpg Фиг. 6 Зодиакът от Дендера. Този барелеф е открит в храма Хатор в Дендера (Горен Египет). Възрастта му се оценява по различни мнения от 1 в. пр.н.е. до 568 г от н.е. В него се виждат следните фигури: 1 - Бика, 2 - Орион (Саху), 3 - Малката мечка като обредна брадвичка, 4 - Дракона, 5 - Сот (Сириус), следваща Орион върху главата на крава, 6 - Хор, държащ чакала Упуаут. Логично е да се запитаме, с какви инструменти и методи са си служили древните и биха ли могли с тях да гарантират необходимата за подобен проект точност? Днес се знае, че те са използвали примитивни визиращи инструменти - масхети, представляващи дървена рейка с прорез в единия край, помагащ при насочването към наблюдаваната звезда. Използвали са също и най-древният точен инструмент - отвесът, за отчитане на вертикалата. Счита се, че с тия примитивни инструменти са могли да измерват височината на дадена звезда над хоризонта, с точност до 20', т.е. до около 2/3 от видимия с просто око диаметър на Луната. Но тогава е трябвало да се измерят височините на определени звезди не в произволен момент, а точно в момента на тяхната кулминация, т.е. когато са пресичали меридиана. Спомних си описанието на странния вид на Голямата галерия в Хеопсовата и твърденията на Прокл относно астрономическото й предназначение. Тогава ми дойде следната идея: ако при строителството на галерията, редът каменни блокове, съединяващ извитите й стени най-горе, все още не е бил положен, за наблюдател застанал в галерията, точно над главата му би се открил дълъг тесен процеп, ориентиран меридианно (север-юг). Нощем този процеп би бил доста съвършен "прибор" за отчитане на кулминацията на звезди: При кулминирането на дадена звезда, тя би била видима за недълго в процепа и вероятно точно тогава са измервали височината й над хоризонта или по-лесното - ъгълът й спрямо вертикалната нишка на отвес. Може би са ползвали елементарен ъгломерен прибор, монтиран върху наклонения под на галерията - някакъв предшественик на астролаба! Поради северният наклон на галерията, наблюдател застанал в нея би могъл да отчете и долната кулминация на по-бляскавите околополярни звезди. Това обаче са мои предположения, с които не отразявам мнения на специалисти и не ангажирам такива! Предполага се, че по същото време е било започнато изграждането на въпросните шахти към звездите - те тръгват почти от нивото на Голямата галерия и продължават над нея. Дали Голямата галерия е служила като прибор за последно доуточняване на наклона на шахтите? До нас е достигнал интересен писмен документ, който ни говори за подготовката на Хуфу (Хеопс) за строителството на своята пирамида. Това е папирусът "Весткар" съхраняван в Берлинския арх. музей, в който е описано следното: "Негово величество владетелят Хуфу през цялото време се опитваше да открие броя на тайните камери в светилището на Тот, за да направи толкова и в своя хоризонт". По нататък се разказва как Хеопс извикал един мъдрец за да го попита за броя на тези камери (стаи). Тот е бил бога на мъдростта и знанието, пазителят на календара, отъждествяван с Луната, а неговото светилище е или алегория, или сграда с неуточнено до момента местонахождение. По-интересното в случая е, че пирамидата на Хеопс е наречена "хоризонт на Хуфу" (според проф. А. Ерман и д-р И. Едуардс), което оставя впечатлението, че за нея се говори като за някакво средство за наблюдение на хоризонта и/или небосвода! информация от сайт:http://geocities.com
Ответов - 0
полная версия страницы