Форум » Изкуство и култура » Поезия » Ответить

Поезия

Johano: Иван Вазов ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА 11 август 1877 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!

Ответов - 6

Johano: irina , Владимир Вьйсотский очень популярньй и в Болгарии. Популярньй как актер, как певец с гитарьй. Ето замечательньй человек!!! Такие люди как его всегда живьйе в паметь людей. В Болгарии очень много сльйшили его песни.

Johano: Ети стихи связани с моя жизнь, поетому я очень много люблю их. От град на град След концерта вие си тръгвате и отнасяте в ръцете си аплодисментите, които ми подарихте. С тях аз бях най-богатия в света, само за два часа. А сега...... От град на град с нея пътувам по света и вятърът я пее и пее я ноща. Цял свят с нея грея, но сгрява ли ме тя?? Вървим и двама с песента сред погледи и думи секнали, афиши, мрак и самота гнездо слънца, безброй прожектори. И зарад тъжния ми глас, аз знам обичате ме искренно, но има ли един сред вас без глас да ме обикне истински. От град на град , къде си ти слънчева любов, в раздадената песен, или в деня ми нов, или в мрака блеснал под мене като ров. Мълчим и двама с песента сред погледи и думи секнали, афиши, мрак и пустота огаснали слънца прожектори. Знам зарад тъжния ми глас обичатеме вие искренно но чакам аз един от вас без глас да ме обикне истински. А ето я написал за моя сшколница. Потом пел текст, создал песня. Джоя Аз помня деня, помня, теб Джоя видях, ти дойде и обикнах те аз Джоя!! Ти , тръгна с друг, мен отмина със смях знам, ти ще мислиш за мен, но с болка и в очите много сълзи Джоя Аз обичах само теб, но друг с измама те отне от мен ти моето сърце разби повярвала в безброй лъжи ти Джоя, ти Моя скъпа Джоя ти, когато дойдеш пак при мен, аз ще бъда щастлив, ще обича, ще пее моето сърце за Джоя!!!

Johano: irina , спасибо!! У нас 90% от медиков поет очень хорошо, есть и многа, которьй писат поезия. Проста медик можна бьйт человек у которого есть большое, горячее сердце, которьйе дает любовь для всех людей. Если не даеш любовь........бедньйе пациентьй. Любовь лечит 80 %, а лекарства останльйе 20 % от болезнь. Еще один раз Спасибо!!!


Vitamin: Johano пишет: Любовь лечит 80 %, а лекарства останльйе 20 % от болезнь. Очень точно сказано! Слова достойные, что бы их запомнили!

Johano: Vitamin , спасибо братушка!!!

Метель: Александр Пушкин - стихи Демон В те дни, когда мне были новы Все впечатленья бытия- И взоры дев, и шум дубровы, И ночью пенье соловья, - Когда возвышенные чувства, Свобода, слава и любовь и вдохновенные искусства Так силньо волновали кровь, - Часы надежд и наслаждений Тоской внезапной осеня Тогда какой - то злобный гений Стал тайно навещать меня. Печалньны были наши встречи; Его улыбка, чудный взгляд, Его язвительнные речи Вливали в душу хладный яд Неистощимой клеветою Он провиденье искушал: Он звал прекрасное мечтою; Он вдохновенье презирал: Не верил он любви, свободе: На жизнь насмешливо глядел - И ничево во всей природе Благословить он не хотел. Я вас любил: любов еще, быть может, В душе моей угасла не совсем: Но пусть она вас больше не тревожит: Я не хочу печалить вас ничем: Я вас любил безмолвно, безнадеждно, То робостью, то ревностью томим: Я вас любил так искрено, так нежно. Как дай вам бог любимой быть другим.



полная версия страницы