Форум » България » 130 години » Ответить

130 години

Johano: 130 години от Възкресението на България 3 март - Национален празник на България Като буря преминаха по нашата земя през 1877-1878 г. боевете на руските богатири, румънските витязи и българските опълченци против пет вековните потисници. Буря, която строши веригите на робството и разчисти пътя на нашето развитие напред и откри пред нас слънцето на свободата. Освободителната руско-турска война, със своя обективно прогресивен резултат е събитие значително не само за националната ни, но и в световната история. Още тогава тя събуди интерес и симпатии пред всички честни умове на европейската общественост. Идеята за освобождаването на поробените от векове балкански народи, разпространена през втората половина на 19 век, бе присърце най-вече на великия руски народ, последван от напредничавата, демократична част на руското общество. Румънските селяни и интелигенти също чувстваха тегобите на съседна България като свои. Прогресивното човечество съчувстваше на героите - българи и тръгна в негова защита. Вярата на българите в освободителната мисия на „Майка Русия” се заражда твърде отдавна, ала през ХVІІ в., когато тя започнала да става все по-могъща, а Османската империя - да клони към залез, тя става единствената им опора и надежда. Априлското въстание у нас, през 1876 г. раздруса из основи османското владичество.То бе потушено с дивашка жестокост и един народ бе подложен на изтребление и прокуждане. Цяла Европа разбирайки за това варварство се вдигна с гневния въпрос, изречен от Виктор Юго: ”Кога ще свърши мъчителството на този малък и героичен народ?!” Но единствено Русия даде отговора, обявявайки на 24 април 1877 г. война на Турция. Изстрадалият ни народ посрещнал с неописуема радост и въодушевление освободителите и в. „Таймс” признал, че русите тук са желани гости и „…бедният народ буквално плачеше, молеше се и се хвърляше на шията на своите освободители”. Хиляди българи се записали и явили като доброволци в руската армия и редиците на Опълчението. В него се записали още и сърби, гърци, италианци, дори турци. Неочакваният десант на русите при Свищов заварил турската армия в пълно бездействие.А султан Абдул Хамид обявил войната за свещена, а себе си за победител. Руската армия преминала в неудържимо настъпление. Генерал Гурко освободил старопрестолния град Търново, а героичните боеве при Стара Загора, Шипка, Шейново и Плевен увенчали със слава легендарната храброст на руси и българи. Руското главно командване се отнасяло с големи грижи към местното население навсякъде и опазвало живота и имота на всички – и българи и турци. ”Ние - казвало се в императорския приказ - няма да се ръководим от желанието за отмъщение, а от съзнанието за строга справедливост, от стремежа да създадем постепенно право и порядък там, гдето до сега е господствал само дивият произвол. Вашата вяра ще остане неприкосновена, животът и имотът ви, животът и честта на вашите семейства ще бъдат свято опазени! Руското оръжие печелело победа след победа, докато армията на Падишаха се разлагала. Но никой не бил в състояние да спре безчинствата на деморализираните турски войници. Продължавало разоряването на селища, грабежите, убийствата и отвличанията в робство. След разбиването на Вейсел паша край Шейново, на четвърти януари ген Гурко превзема София. С шеметна бързина русите превзели Пловдив и Одрин и стигнали пред столицата на османците – Цариград. На турците не останало друго, освен да молят за мир, след пълния си разгром. На 19 февруари по стар стил, военните действия били напълно преустановени. В предградието на Цариград - малкото селище Сан Стефано се случва най-паметния ден от историята на една възкръснала, многострадална държава - България. По традиция на този ден Русия чествала годишнината от възкачването на престола на император Александър ІІ и на този ден, цяла Европа гледала към Сан Стефано. За събитието най-интересни и достоверни са сведенията на самия граф Н.П.Игнатиев. В къщата, където бил настанен той, се водили двустранните преговори. Като главен преговарящ, той - представителят на Русия водел работата между Садулах бей- посланик в Германия, Савфет паша и сънародника си Александър Нелидов. За да зарадва царя, Игнатиев бързал на същия ден - 19.ІІ. – 3 март, да приключат преговорите и парафите да се поставят до края на вечерта. Към 18 часа Санстефанския мирен договор е подписан. Веднага граф Игнатиев скача в каляската си и отива при царя, отседнал в близкия представителен дом, за да докладва.

Ответов - 5

Vitamin: У меня возник вопрос: турецкое население тоже празднует праздник освобождения Болгарии?

Johano: Виталий, привет!!! Ето национальньй праздник Болгарии. Турецкое население тоже празднует. В Болгарии есть деревня, где живет многа турецкое население. Там турки помогает на болгари построит церква в деревне, а болгари помогает турки построит джамия в деревне. Болгари и турки помогает друг другу, живет прекрасно вместье.

Vitamin: Это замечательно!!!


Johano: Виталий, привет!!! По телевидению смотре интервю с Йосиф Кобзон. Он и многа русские артстьй бьйли в Болгарии за русские концертьй. Кобзон в интервю сказал, что 80 % от русские любит Болгарии и 80 % от болгари любит России. Для болгари ето правда, наверно и с руские так. Как думаеш и не толька тьй, можна ответит всех форумчани. Почему русские любит болгари и болгари любит русские??

Vitamin: Я думаю, что так и есть. Раньше Россия и Болгария были в тесных (близких) взаимоотношениях, да и сейчас отношения теплые. У России и Болгарии, я думаю, много общего, взять хотя бы алфавит...



полная версия страницы