Форум » Разни » Любопитно » Ответить
Любопитно
Johano: Какво се крие зад международния щрих-код върху етикета на стоката? В щрих-кода е зашифрована информация за някои най-важни параметри на стоките. Най-разпространен е американският универсален стоков код UPS и европейската система за кодиране EAN. Според едната или другата система, на всяка стока се присвоява номер, състоящ се най-често от 13 цифри (EAN-13). Например: 5601721110013. Първите две цифри (56) означават страната, където е произведена стоката, следващите пет (01721) - предприятието производител, а още пет (11001) - наименованието на стоката, нейните потребителски характеристики, размери, тегло, цвят. Последната цифра (3) е контролна и при сканирането се използва за проверка на отчитането. Цифрите в кода на стоката означават: 1 - наименованието на стоката; 2 - потребителска характеристика; 3 - размери, тегло; 4 - инградиенти; 5 - цвят. Как можем да определим дали стоката не е произведена нелегално? 1. Съберете цифрите, които са на четните места, т.е всяка втора: 6+1+2+1+0+1=11 2. Получената сума умножете по 3: 11х3=33 3. Съберете цифрите, които са на нечетните места, без контролната цифра: 5+0+7+1+1+0=14 4. Съберете числата, посочени в т.2 и 3: 33+14=47 5. Игнорирайте десетиците: получаваме 7. 6. Полученото число в т.5, в случая 7, извадете от 10: 10-7=3 Ако след тези изчисления получената цифра не съвпадне с контролната цифра в щрих-кода, това означава, че стоката е произведена незаконно. Възможен е също и вариант, когато за код на страната-производител се предвиждат три знака, а за код на предприятието производител - четири. Стоки с големи размери, могат да имат къс код, състоящ се от 8 цифри - EAN-8. Нерядко върху стоката може да се види надпис: Произведено в Германия, а кодът, нанесен на етикета, не съответства на страната. Причините за това могат да бъдат няколко. Първата: фирмата е била регистрирана и е получила код не в своята страна, а в тази, където се изнася основната част от продукцията й. Втората: стоката може да е произведена в дъщерно предприятие. Третата: Стоката е произведена по лиценз от друга страна. И накрая, четвърта причина може да бъде това, че учредители на предприятието са няколко фирми от различни страни. Щрих - кодове на някои държави 00 - 09 САЩ и Канада 30 - 37 Франция 380 България 390 Словения 385 Хърватия 400 - 440 Германия 460 - 469 Русия и бившия СССР 471 Тайван 474 Естония 475 Латвия 477 Литва 489 Хонг Конг 482 Украйна 45, 49 Япония 50 Великобритания 520 Гърция 529 Кипър 535 Малта 539 Ирландия 54 Белгия и Люксембург 560 Португалия 569 Исландия 57 Дания 590 Полша 599 Унгария 600 - 601 ЮАР 611 Мароко 613 Алжир 619 Тунис 64 Финландия 690 Китай 70 Норвегия 729 Израел 73 Швеция 740-745 Гватемала, Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама 750 Мексико 759 Венецуела 76 Швейцария 770 Колумбия 773 Уругвай 775 Перу 779 Аржентина 780 Чили 786 Еквадор 789 Бразилия 80-83 Италия 84 Испания 850 Куба 858 Словакия 859 Чехия и Словакия 860 Югославия 869 Турция 87 Нидерландия 880 Южна Корея 885 Тайланд 888 Сингапур 890 Индия 90-91 Нова Зеландия 93 Австралия 955 Малайзия информация от сайт:http://margarita.dir.bg
Ответов - 5
Amar: Много интересно,браво!
Johano: Благодаря Amar !!! Ето още нещо интересно...... КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ КАЛЕНДАР Хората още в древността са забелязали повтарящите се през равни интервали време фази на Луната и са се опитвали да съставят календари според тях. Те са забелязали и слънчевият цикъл - времето между две пролетни равноденствия, за което се повтарят сезоните. Това била слънчевата (тропичната) година. Оказало се обаче, че в една слънчева година не се побират точен брой лунни месеци и ако се раздели годината на такива, след време месеците започват да се разминават със сезоните! Така годината ставала "плуваща" и се налагало след известен период да се внася корекция! Луната прави една пълна обиколка около Земята за 27 денонощия, 7 часа, 43 минути и 12 секунди (27.32166 денон.) - един сидеричен (звезден) месец, а интервалът между две новолуния е по-дълъг - 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди (29.53059 денон.) - един синодичен (лунен) месец. Причината за тази разлика е в това, че Луната обикаля около Земята в същата посока, в която и Земята около Слънцето. Докато Луната обиколи Земята веднъж, нашата планета изминава известен път по своята орбита. Затова до момента на следващата едноименна лунна фаза (от гледна точка на наблюдател на Земята), Луната трябва да измине малка част от следващата си обиколка за време, равно на разликата между синодичния и сидеричния месец. Въпреки това в Древен Вавилон упорито се опитвали да намерят начин за измерване продължителността на сезоните в точен брой лунни месеци. Смята се , че около 430 г. пр. н.е. те открили 19 годишният метоничен лунен цикъл, в който са определили 7 години с по 13 месеца, а останалите 12 години - с по 12 месеца. Така са можели успешно да ползват видимите фази на Луната като основа на своя календар, макар че това създавало немалко проблеми! При датиране на събития в дългосрочен план (или при точна преценка на времето между две събития) е било нужно да се взема под внимание в каква част от метоничния период е станало събитието, за да бъде правилно съобразена различната продължителност на изминалите години! Древноегипетският календар обаче не бил съставен според лунните месеци! Египтяните разбрали, че така важното за земеделието им ежегодно разливане на Нил не може да се предвиди точно чрез проследяване фазите на Луната и съставили календар според годишния цикъл на Сириус (Сот) - най-ярката звезда от съзвездието Голямо куче и изобщо - на цялото звездно небе. Сириус изгрявала хелиакално (едновременно със Слънцето) по време на разлива на Нил. Египтяните разделили годината на три сезона: акет (разлив), перет (сеитба) и шему (жътва), с по 4 месеца на сезон или общо 12 месеца в годината. Всеки месец е имал по 30 дни и е бил разделен на 3 декади по 10 дни. Така годината е имала общо 360 дни, плюс 5 празнични, наречени епагомени или "петте дни върху годината", в които според тогавашните вярвания били родени четирите деца на богинята на небето Нут: Озирис, Сет, Изида и Нефтида, а петият бог бил Хор - синът на Озирис и Изида. Преди 2780 г. пр.н.е., когато се счита, че е бил въведен този календар, Сириус е изгрявала хелиакално около 5 юли, но това визуално е могло да се забележи поне десетина дни по-късно - около и след 15 юли, когато тя вече се е появявала в зората, малко преди изгрева на Слънцето. В онази епоха, приблизително по същото време - на 18 юли, е било лятното слънцестоене. Така началото на египетската година било съпроводено и с настъпването на най-дългите дни. Тази тяхна система обаче имала един недостатък - на всеки 4 години, хелиакалният изгрев на Сириус закъснявал с едно денонощие. Така след около век, несъвпадението на сезоните с календарните месеци ставало осезаемо - месеците постепенно преминавали в друг сезон. Изглеждало, че към периода от 365 дни трябва да се прибави още 1/4 денонощие (6 часа) или 1 денонощие на всеки 4 години. Така древноегипетският календар изглеждал най-съвършен и затова бил възприет от Юлий Цезар, получавайки името Юлиански календар. Реално обаче слънчевата (тропичната) година е с продължителност 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45 секунди (365.24219 денонощия), т.е. с 11 минути и 15 секунди по-къса от египетската. Затова след време отново се натрупала грешка - от времето на Никейския събор през 325 г., когато пролетното равноденствие било на 21 март, до 1582 г. равноденствието вече се падало на 11 март, т.е. с 10 дни по-рано и това създало проблем при определянето на Великден! Затова папа Григории XIII наредил през същата 1582 г., след дата 4 октомври да се премине на 15 октомври. За да се избегне натрупването на 11 минутната грешка, григорианският календар пропуска високосния ден на годините завършващи на стотици, с изключение на тези, които се делят без остатък на 400. Григорианският календар обаче не бил възприет веднага и единодушно. В протестантските страни той влиза в употреба през 1752 г. От Православната църква е приет некакнонично през 1923 г., а у нас - едва през 1968 г. Евреите и до ден днешен ползват свой лунен календар, в който месеците започват на новолуние. Тяхната година се състои от 12 месеца с по 29 или 30 дни или общо 354 дни. За да бъде синхронен календарът им с продължителността на слънчевата година, евреите също се съобразяват с 19 годишния метоничен цикъл, като прибавят по един месец към третата, шестата, осмата, единадесетата, четиринадесетата, седемнадесетата и деветнадесетата година. Мюсюлманите също ревностно се придържат към лунния календар. Тяхната година се състои от 12 месеца с по 29 или 30 дни - общо 354 или 355 дни. Годината се доуточнява с фазите на Луната, чрез различна продължителност на дванадесетия месец. Тъй като тази тяхна година е доста по-кратка от слънчевата, месеците им бързо се разминават със сезоните, поради което и празниците им се случват по различно време на слънчевата година. информация от сайт:http://geocities.com
Amar: Ще ви представя един откъс от книгата "Психиатрический ГУЛАГ" на Владимир Буковски.Може да коментираме... Най-много търсих документи за използването на психиатрията за репресивни цели, а намирането им бе най-трудно. Иди разбери - бившите апаратчици ли саботираха търсенията ми, или тези документи просто ги нямаше. Времето вървеше, идваше моментът за даване на показания в Конституциония съд, и вече започвах леко да се панирам: нали това беше "гвоздеят на програмата", едно от най-зловещите престъпления на следсталинския период, което, според сполучливия израз на Солженицин, беше "съветският вариант на газовите камери". За мене тази тема беше особено важна - тя беше сякаш моeто лично дело, за което излежах последната си присъда, бях изгонен от страната, продължих да се боря на Запад и в крайна сметка победих. Разбира се, далече съм от мисълта да приписвам само на себе си тази победа - напротив, достижението е в това, че в кампанията срещу наказателната психиатрия се включиха огромно количество и психиатри, и юристи, и обществени дейци от целия свят. С течение на годините, независимо от политическата конюнктура, тя продължи да се разраства, достигайки своя апогей през 1977 г., когато Световният конгрес на психиатрите в Хонолулу (САЩ) осъди съветските злоупотреби. Но и тогава тя не прекъсна, както е ставало с други кампании, а остана постоянен фактор на въздействие върху световното обществено мнение. Към 1983 г. съветската делегация дори беше изключена от световната психиатрична асоциация, по-точно, съветските психиатри си отидоха сами, разбирайки, че изключването е неизбежно. (…) Но това, което в крайна сметка намерих, надмина очакванията ми. Първо, нашето дело от 1967 г. не е било никак случайно. На 27 януари, т.е. буквално на следващия ден след нашите арести, тогдашният председател на КГБ Семичастни и генералният прокурор Руденко докладвали на Политбюро какво предлагат да се направи с нас. "В резултат се създала група лица, около 35-40 души, които осъществяват своята политически вредна дейност посредством изготвянето и разпространяването на антисъветска литература, както и организация на различни видове манифестации и сборища. Участниците в тази група апелират към западната преса, която печата изготвените от тях материали, опитва се да ги разпространи на територията на Съветския съюз." След като доста подробно описват нашите действия и изреждат нашите фамилни имена, както и фамилните имена на онези, които, според тяхното мнение, ни "подстрекават", те сякаш между другото пишат: "Следва да се отбележи, че някои от тези лица страдат от психически заболявания." - И по-нататък: - Също така е документирана враждебна дейност на по-рано привлечените към съдебна отговорност и освободени във връзка с психически заболявания П.Г. ГРИГОРЕНКО, роден през 1907 г., бивш генерал-майор от Съветската армия, и А.С. ВОЛПИН, роден през 1924 г. След това следва повече или по-малко обичаен списък на пропагандните и профилактични мерки: "Като смятаме, че привличането към наказателна отговорност на посочените лица ще предизвика определена реакция в страната и чужбина, предполагаме за целесъобразно да се поръча на Отдела за пропаганда на ЦК и Московския градски комитет на КПСС да проведат необходимата разяснителна работа, включително изявления на партийни работници, авторитетни пропагандисти, ръководни служители на прокуратурата и държавната сигурност в предприятията, учрежденията и особено сред студентската младеж. Комитетът за държавна сигурност и Прокуратурата на СССР от своя страна да предвидят провеждане на профилактични мероприятия по месторабота и местоучене на лицата, допускащи антиобществени прояви поради своята незрялост и недостиг на жизнен опит. Едновременно с това се смята за целесъобразно да се подготви във в. "Известия" подробно съобщение с разяснявние на предприетите мерки, както и да се възложи на Министерството на външните работи на СССР, КГБ и Прокуратурата да информират нашите представителства в чужбина. (…) Във всеки случай, към 1970 г. "психиатричният метод" вече сериозно обслужва в Политбюро като възможен метод за масови репресии. Документите на Политбюро за това са изключително любопитни дори само с това, че са класифицирани като най-строго секретни: това не е само особен гриф, но на края, до нулите има надпис, какъвто никъде другаде не съм срещал: "ЗА СВЕДЕНИЕ Другарят, получаващ конспиративните документи, не може нито да ги предава, нито да запознава с тях когото и да било, ако за това няма изрично разрешение на ЦК. Копирането на споменатите документи и правенето на извлечения от тях категорично се забраняват. Бележката и датата на запознаването се правят върху всеки документ лично от другаря, до който документът е адресиран, и срещу неговия личен подпис. (…) Въпрос за Комитета за държавна сигурност. Да се възложи на Министерството на здравеопазването на СССР, на Комитета за държавна сигурност и Министерството на вътрешните работи на СССР с участието на Госплан на СССР и министерските съвети на съюзните републики да внесат в първата половина на 1970 г. за разглеждане от ЦК на КПСС предложения за разкриване, регистрация и организация на лечението, а в определени случаи и за изолиране на психично болните в страната." Инициативата, естествено, изхождала от Андропов, който разпратил на членовете на Политбюро докладна записка от управлението на КГБ в Краснодарския край като пример за това, какво ставало в цялата страна: "...за наличието в региона на значително число психически болни, замислящи терористични и други обществено опасни прояви. Аналогично е положението в други райони на страната." Този уникален документ заслужава да бъде цитиран изцяло: Управлението на КГБ при МС на СССР в Краснодарския край разполага с материали, които свидетелстват, че в района значителна част от психично болните извършват обществено опасни и враждебни прояви, таят престъпни, политически вредни намерения, внасят деморализиращи фактори в живота на съветските хора. През последните две години в сферата на работа на органите за държавна сигурност в региона попаднаха над 180 такива лица. Някои от тях изказват терористични заплахи, намерения да убият представители на актива или да извършат други престъпления. Така, Г.А. Бичков и Г.Е. Миков допуснали злобни антисъветски изказвания, заплахи по адрес на някои ръководители на партията и на съветското правителство; А.П. Ворона също изказал терористични заплахи, съставил списък на "подлежащи на унищожение" от актива на Кримския район, опитал се да създаде антисъветска група; С.А. Сопи изказвал злобни налудни намерения да посети мавзолея на Ленин и с помощта на телевизионна камера да съживи вожда на революцията, а след това отново да го убие; Г.В. Ватинцев посетил мавзолея, където извършил дързък и циничен акт; О.В. Дмитриев в гората до Сочи извършил нападение на сержант от правителствената охрана и го ранил; В.М. Пикалов през септември 1969 г. изказвал заплахи за физическа разправа срещу един от ръководните работници от градския комитет на партията в Анапа, посредством фотографски методи изготвил клеветнически документи и ги разпространявал. Редица психично болни извършили описаните престъпления на държавната граница, опитвали се да проникнат на чужди морски съдове с цел да избягат зад граница. През 1969 г. на територията на 32-ри пограничен отряд от 50-те нарушители на държавната граница или опитващи се да проникнат на чужди морски съдове 19 души се оказаха психически непълноценни. (…) Някои болни заминават за Москва, с фанатична настойчивост се опитват да се срещнат с чужденци, проникват в посолствата на капиталистическите държави с налудни намерения или молби да им бъде предоставено политическо убежище. (…) Много от страдащите от психични заболявания се опитват да създадат нови "партии", различни организации, съвети, готвят и разпространяват проекти на устави, програмни документи и закони. Така, Н.С. Шенон замисля и разпространява сред други налудничавата идея за създаване на "съвети за контрол на дейността на Политбюро на ЦК на КПСС и на местните партийни органи", с тази цел търсил и обработвал съмишленици, пътувал до Москва, за да се срещне с дейци на комунистическите и работническите партии за "обсъждане" на този вопрос, шантажирал лица, непожелали да го подкрепят, изказвал в писма заплахи към секретаря на Новочеркаския градски комитет на КПСС в Ростовска област във връзка с известните събития от 1962 г. (разстрела на работническа демонстрация в гр. Новочеркаск от армията и КГБ - б.пр.); А.И. Бех предприел опити за създаване на нелегална "партия"; В.А. Пак системно изготовял и распространявал документи с политически вредно съдържание, изисквал създаването на т.нар. всемирно правителство. Много от болните пишат поредица писма до различни регионални и централни организации с клеветнически, антисъветски измишльотини и заплахи. (…) С цел предотвратяване на опасни последици от страна на посочената категория лица органите на държавната сигурност от региона са принудени да провеждат необходими мероприятия, отклонявайки за това големи сили и средства. Към настоящия момент, по данни на местния здравен отдел, 11-12 хиляди болни се нуждаят от хоспитализация, а лечебниците със съответния профил разполагат само с 3785 легла. С цел пресичане на опасни прояви от страна на лицата, страдащи от психически заболявания, според нашето мнение - споделят го и ръководители на здравните органи в региона, се изисква по-нататъшно подобряване на системата от мерки по тяхното разкриване, регистрация, хоспитализация и лечение, както и контрол на поведението им извън лечебните заведения. Началник на управлението на КГБ при МС на СССР в Краснодарския край: генерал-майор С. Смородински 15 декември 1969 година." (…) В какво са вярвали? Безспорно, използването на психиатрията в качеството на инструмент за политически репресии беше едно от най-ярките престъпления срещу човечеството на следвоенната епоха. За него нашите потомци ще си спомнят след няколко столетия, както ние помним гилотината на френската революция, както ще остане в историята сталинският ГУЛАГ и хитлеристките газови камери. Нещо повече, приведените по-горе документи еднозначно показват, че това не е бело случайност, не е било прищявка на изпълнителя, а политика на Политбюро, без чиято воля нито един косъм не би могъл да падне от главите ни. Обаче, колкото и странно да звучи, дори след като прочетох тези документи, не можах до край да си отговоря на въпроса: разбирало ли е Политбюро какво прави? Ами че при цялата си практичност те действително живееха във фантастичния свят на соцреализма, където вече беше невъзможно да се отличи фактът от фикцията, информацията от дезинформацията. Още повече за хората, за които истината е инструментална ("класова") по определение, в сила на тяхната идеология. Ами че тя също като законността, се подчиняваше на принципа на "целесообразността". Наистина, приложими ли са изобщо към тези хора такива понятия като добро и зло, лъжа и истина? Не знам. Още повече, че в комунистическото говорене тези, както и много други, обичайни за нашето ухо думи имаха съвършено друго значение. Да кажем, като ни обвиняват в "клеветене на съветския обществен и държавен строй", натрапчиво, сякаш като заклинание, повторяйки във всичките си документи, решения, послания термина "клеветнически" при определение на нашите изказвания, публикации, материали, действително ли те са вярвали, че ние изопачаваме реалността, съзнателно или дори несъзнателно? Не, разбира се. Но самите понятия "реалност", "действителност" имаха в езика съвсем друг смисъл. Идеологията отричаше абсолютно всичко общочовешко, в това число и смисъла на думите: не можеше да има само "реалност" или "действителност" - тя беше или "буржоазна", или "социалистическа". По този начин, "клевета на социалистическата действителност" означаваше просто несъответствие на казаното или написаното с онзи образ на "реалния социализъм", който самото Политбюро беше създало. А в този образ, съгласно определението, не можеше да има "органически пороци" или дефекти, можеше да има само "отделни недостатъци" или "проблеми на растежа". информация от сайт:http://aldarion.yix.org/index.php?showtopic=485
Johano: В миналото така е било.Сега нещата са коренно различни.Това се вижда и у нас в България. Борим се с други проблеми. И до кога......?
zaychonka: Johano пишет: Щрих - кодове на някои държави Очень интересно.Учтем. Вы знаете, у меня в блокноте штрих-коды всех стран, покупая товар, я всегда знаю, где он произведен.
полная версия страницы