Форум » Разни » Как насчет этого? » Ответить

Как насчет этого?

mariy: Посвещава се на Децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се прескочиш казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. 4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща. 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. 7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето. 9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш. 10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш. 11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш. 12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6. 13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма. Посвященная детям с 60-х, 70-х и 80-20-го века Если вы были ребенком, потом, посмотрим назад, вам будет трудно поверить, что вы способны доживеете сегодня. Мы езда в автомобилях без ремней и подушек безопасности. Наши кровати были окрашены в яркие краски с высоким содержанием свинца. Выдача бутылки лекарств не секрет колпаки, двери часто не замок шкафы в доме и никогда не будет заблокирована. Они пили воду из уличных фонтаны (болг. чешма) вместо пластиковых бутылок. Любой, даже не подумали о том, чтобы внести свой велосипед с шлема. Ужас, правда? В свое время делать колеса с подшипниками советов и обнаружил одну свалку, и только летать один раз в понизить помнить о том, что мы забыли поставить на тормоз. Утром отъезд из дома, играл весь день, и идти при запуске уличного освещения - где он был. И все это время никто не мог понять, где мы находимся. Были нет мобильных телефонов, обеспечивают Вам! Несколько человек ели мороженое и пили лимонад из той же бутылки - и никто не умер. Нет компьютеров, 3D игры, CD, GSM-и 160 каналов кабельного телевидения, Интернета и народ собирается в кино, потому что был еще один видео! Поэтому я друзей. Из дома, и найти их. Если нам надо кого-то, вернуться домой и встретиться с ним. Просто так, без предварительного звонка! Только в этом жестоком и опасном мире. Без безопасности. Мы все знаем, как оживленно? Выдумывание игры вы кражали вишни и ели их с камнями - и не камень, не рост живот. В перерыв является распыление воды из многочисленных шприцы и бутылки "Веро" (подготовка для стирки). Наши действия были наши собственные, и мы были готовы к последствиям. Вырезать идет в голубой и синяков или разорвать кость - но никто не судят. Мы считаем, у нас есть все, что мы сами виноваты. Представление о том, что вы можете выкупить из полицейских или армейских пропустить практически не существует. Родители тех времен, всегда принимают законы, вы можете представить? Да, это были, но то, что произошло здесь: 1. Ошибка в системе пароли на микроволновую печь. 2. У нас есть список из 15 номеров в контакт с семьей, которая состоит из 3 человек. 3. Написать письмо к коллеге, который сидит в соседней комнате. 4. Потеря контакта с друзьями, которые не имеют электронной почты. 5. После конце рабочего дня вернуться домой и ответить на телефон, как мы по-прежнему работает. 7. Паникуйте, если вы идете домой, мобильный телефон и обратно. 8. После того, как вы проснетесь утром, наше первое задание заключается в том, чтобы искать в Интернете, еще до вас, даже пить кофе. 9. Теперь наклон головы улыбаться. 10. Читать этот текст, соглашается с ним и с улыбкой. 11. Даже хуже - уже вверх, кто будет посылать его. 12. Слишком горячая заметить, что этот список будет насчитывать 6. 13. Вам потребуется всего несколько секунд до запуска, чтобы просмотреть текст и убедитесь, что номера 6 действительно нет. Извините за перевод, если есть ошибки в тексте.

Ответов - 0



полная версия страницы